Съвременните системи за фото-финиш се основава т на концепцията за цифрова фотография и Ethernet технологиите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Цифровата фотография измества все по бързо и безкомпромисно фотографската лента, върху която светлината, влизаща през обектива на фотоапарата, влиза в химическа реакция със зърнестия слой. При процеса на проявяване на филма се получава видимо изображение. Най-голямото предизвикателство към новите цифрови технологии беше и все още е намаляването на резкия цветови преход между точките (пикселите) на полученото изображение, което липсва при фотографския филм. Увеличаването на разделителната способност на дигиталните фотоапарати все повече доближава цифровата фотография до реалните цветови преходи.
В основата на дигиталната снимка стои електронния аналог на фотографския филм, а именно СВЕТЛОЧУВСТВИТЕЛНА МАТРИЦА.

Най-хубавите матрици са означени с 2/3", следват 1/1,8'и 1/2,7" Ако в по-малка матрица се набутат повече пиксели, има повече "шум" и изображението е по-некачествено.
Има CCD и CMOS матрици. По-хубавите са CCD. CMOS обаче са по-евтини и хабят по-малко батериите. Canon компенсират софтуерно някои недостатъци на CMOS матрицата и остава предимството за по-дълго ползване на батерии.
Колко мегапиксела - това зависи от вашите нужди. За любителски снимки стигат 2-3 мегапиксела. Ако ви трябват снимки А4 и по-големи - нужни са ви повече мегапиксели.
Някои производители ползват изкуствено увеличение на броя на пикселите, това се нарича интерполация (изчисляват се нови пиксели, като се използва информация от съседните). Така с по-малка матрица може да се получи по-голяма картинка, но качеството спада.
На схемата се виждат размерите на матриците - колкото е по-голяма, толкова по-добре. Ето какво означават цифрите 2/3, 1/1,8, 1/2,7

И стигнахме до камерата за фото-финиш.
Тя работи на същия принцип, както и дигиталния фотоапарат, но светло-чувствителната матрица представлява само един вертикален стълб от елементи.

С подходяща оптика (обектив) и финна настройка на местоположението, наклона и разположението на камерата, се постига наблюдение само на вертикална равнина, а именно ФИНАЛНАТА ЛИНИЯ. Ширината на заснеманата вертикална линия е около 2 мм +/- 1мм, в зависимост от разстоянието между камерата и пистата.

Камерата прави до 10000 снимки в секунда на тази плоскост. Какъв е резултатът? Софтуерът в компютъра "залепва" една след друга снимките, като накрая получваме картина, на която виждаме, какво се е случвало през всеки момент от времето (до 1/10000 от секундата) върху финалната линия.

Много често хора, които нямат никаква представа какво е фото-финиш, си позволяват да правят изявления по вестници, радиа и телевизии, че виждате ли, резултатите на атлетите били по-добри или лоши от реалното, защото камерата била насочена с метър навътре или навън от финалната линия. Глупости! Никой оператор на фото-финиш не може да направи това и при най-голямо желание. Забележете, че фонът на всички снимки от фото-финишът е бял, а линиите на коридорите - черни. Загледайте се в маркировката на пистата и ще видите, че единственото място на пистата, където тя е бяла, а не червена, а линиите на коридорите - черни Е САМАТА ФИНАЛНА ЛИНИЯ. Именно поради тази причина вие виждате снимка на атлета, върху бял фон, с черни разделителни линии на коридорите.

Само най-добрите във времеизмерването и най-вече в настройката на фото-финиша могат да си позволят още по-голяма точност в насочването и измерването. То се получва, когато черните квадрати върху финалната линия ( стандартно с размер 50х50 мм) са правоъгълници с височина 50 мм, каквато е ширината на бялата линия на коридора, но с дължина 20 мм. Забележете, че това е само част от ширината на линията на финала, която е 50 мм.

Ние го правим!

_________________________________________________________________
ВНИМАНИЕ:
Никоя част от тази страница не може да бъде ползвана или публикувана без изричното писмено съгласие на автора!